Годфри Харди

Годфри Харди  е един от водещите английски математици през първата половина на 20-ти век. Роден е на 7 февруари 1877 година.  Известен  е с  огромния си  принос в  областта на математическия анализ и теорията на числ

2010-12-01 14:46:33
Годфри Харди
Годфри Харди  е един от водещите английски математици през първата половина на 20-ти век.

Роден е на 7 февруари 1877 година.  Известен  е с  огромния си  принос в  областта на математическия анализ и теорията на числата, както и с любовта си към "чистата математика". Приложната математика му се струва "грозна" – той обича чистите теоретични въпроси.

Интересите  на Харди включват много области на математиката: Диофантов анализ, серии на Фурие,  Дзета-функцията на Риман, разпределението на  простите числа (числа, по-големи от 1, които се делят само на 1 и на себе си, напр: 2, 3, 5, 7, 11...).

Известен  труд на Харди  е “Курс по чиста математика”, в който той обяснява на ясен език теорията на числата, функциите, границите и пр., така че те да бъдат разбрани от студентите.

Друг известен негов труд е Апология на математиката , който е  издаден на и на  български  език през 1971 година.

През 1908 г. Харди публикува в сп. Science кратко писмо до редактора, в което формулира разпределението на генотиповете в поколенията на една идеална популация. Той не е имал интереси към  генетиката,  но тази му публикация е предизвикана от един разговор с английския статистик Джордж Ъдни Юл, който е изказал неправилни съображения относно посоченото разпределение. Независимо, че това е единствената му статия, касаеща проблеми на генетиката, неговото име остава в историята (освен с математическите му приноси) и със Закона на Харди-Вайнберг.

Според  този закон  в  идеална популаиця  (достатъчно голяма, без действие на отбор спрямо разглеждания ген, без възникване нови алели на гена в резултат н мутгации  и без асортативно кръстосване по този ген) съотношението между генотиповете остава непроменено с течение на поколенията. В един локус с два алела, например A1 и A2, с честоти съответно p и q, разпределението на честотите на генотиповете A1A1, A1 A2 и A2A2 e 1:2:1. Тъй като честотата на алел A1 е p, тогава честотата на генотип A1A1 е p2. Аналогично честотата на A2A2 е q2. Сумата от честотите на трите възможни генотипа е единица(p2+2pq+q2=1).

Както е посочено по-горе, този закон е валиден напълно само в „идеална“ популация, която трябва да отговаря на редица ограничаващи допускания: да е безкрайно голяма, в нея да не действа отбор, да няма мутации, поколенията да са неприпокриващи се, локусът да е автозомен, индивидите в популацията да са диплоидни и пр.

Когато при дадена честота на алелите, изчислената честота на генотиповете съвпада с очаквната според закона на Харди-Вайнберг, тогава се казва, че популацията е в равновесие и честотите на алелите и генотиповете не се променят в следващите поколения.

Законът на Харди-Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече (n на брой) алели.

Годфри Харди умира на 1 декември 1947 година.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия